Тишината – ценност и вдъхновение за изкуство
Кристина Кубиш (Christina Kubisch) е известна звукова художничка или вокален артист и това няма нищо общо с пеенето и музиката. Родена е през 1948 г. в Бремен, завършва живопис в Щутгард и е от първото поколение звукови художници. През 70-те години започва да прави инсталации, използвайки електромагнитната индукция. По-късно пристъпва към смесване на звуци от природата с музикални фрагменти.
Така стигаме до нейния „Проект тишина“, който видях в Музея за съвременно изкуство в Порто през март 2022г. Кристина Кубиш изследователски и артистично проблематизира тишината в концептуален, психолингвистичен, крос-културен и екологически смисъл. На основата на колекция от записи на думата „тишина“ на различни езици от пет континента. Тя е събрала звукосъчетания от 90 езика, някои от които са само говорими безписмени езици – това е сериозна изследователска работа на антрополог.
Резултатът в проекта си Кристина Кубиш представя в две части. Първата е „Analysing silence” (“Анализ на тишината“или «Анализиране на мълчанието») и представлява редица черно-бели образи на сонограмите на думата тишина на различни езици. От такова арт проучване научих, че някои племена и общности нямат дума за „тишина“ в езика си. В други съответната дума може да означава „мълчание“ (както е silence в английския – англиговорещи и англосаксонски образовани публични фигури у нас понякога бъркат «мълчание» с «тишина») или пък – „внимание“. В някои езици думата е многосричкова („ти-ши-на“), а в други – едносричкова. Думата за едно и също нещо може да звучи тайнствено, релаксиращо, властово, призивно, магически, осъдително…
Втората част на проекта е „Упражнения по тишина“ – съчетание от множество звукови инсталации (или нонсаунд арт) с видео инсталации. В тази соеобразна семинарна и самообучителна форма се предлага хармонизиране на сонограмите на думите за „тишина“ с живопис, портерети и снимки на цветни пейзажи. Така произнесената дума чрез нейния смисъл придобива визуална форма.
Самото пространство в музея на съвременно изкуство (the Chapel of Serralves Villa) e неповторимо в изящната си изчистена архитектура в стил Art Deco (не случайно сградата е в краткия списък на къщите-икони на 20 век според международната архитектурна общност (IconicHouses.com). Това е място, което дава възможност да се «оформят» звуците в идея и смисъл за тишината».Тук би могъл да доловиш «вътрешния глас» в хаоса, ритмите и на фона на соловите партии в предложените записи. Звуците в тях възприемащ като чужд език, в който се вслушваш внимателно с надеждата да го разгадаеш.
Докато възприемах и анализирах тишини и звуци, връзката, която направих, беше с Вавилонската кула. Според древния мит, обединеното човечество след потопа говорело на един език и мигрирало все на изток. В земята Шинар хората решили да построят град и кула, висока до небето. Но Бог, наблюдавайки строежа им, объркал говора и езиците им, така че те вече не могли да се разбират и се пръснали по целия свят. Но асоциацията с «Вавилонската кула» от смесени езици от «Проекта тишина» не предизвиква объркване или тревожност. В това изложбено пространство инсталацията на Кубиш възприх като някакъв въображаем «Висш събор» на тишините, извлечни от всички «говорилни» на света.
В арките от плътни зелени храсти и цъфнали рози в парка на музея също имаше кътчета и инсталции за упражнения по тишина. Медитацията чрез звуковото изкуство на Кристина Кубиш е напълно постижима.