Отново за космополитизма
Медийното и политическото говорене “възроди” думата космополитизъм у нас в един патриотарски контекст. Това е повод да си припомня участието ми с доклад на Мeждународна научна конференция в Софийски университет на тема “Космополитизъм и крос-културен мениджмънт”.
Докладът ми по тази тема беше изнесен на Международната научна конференция “Лидерство и организационно развитие” в Софийски университет. На снимките са проф. С. Илиева – основен организатор на конференцията, ас. Н. Найденов и други колеги – психолози и социолози. Присъстваха колеги от Германия, Сърбия, Русия, Чехия и др.
Това беше в края на ноември 2019г. – дни преди началото на ковид, пандемията и изолацията. Днес, когато в публичната реч се припомнят думите безродник, нихилизъм и др. подобни в слова, обръщения и постове, има нужда от задълбочено познание за това какво точно е космополит и космополитизъм. И най-вече – какви са етическата натовареност, точният смисъл и ценностният заряд на понятието космополитизъм.
Kосмополитизмът e нерелационизъм – при него няма място за различни интерпретации на моралното благо. Универсализмът на ценностите е основното тук. Справедливостта се основава на безусловно морално равенство на всички. Изключват се добро, добрини и блага, освовани на групово членство или на специални задължения към някого, които да произтичат от особени взаимоотношения.
На емпирично ниво космополитизъм е близък до термина „глобализация“, но последната се отнася главно до икономически и технически процеси, водещи до разширяване на финансовите и комуникационни мрежи сред хората. Нормативното, ценностно и човешко съдържание на подобни глобализационни процеси е близко до термина космопилитизъм днес. За организационните и мениджърски аспекти на международните, често – виртуални екипи беше моят доклад. Космополит не е лоша дума и тя няма смисъл, близък или синоним на безродник, както често се приема.
