Моите университети в Мъгливия Албион
“Мъгливият Албион” често се употребяваше за Великобритания у нас през 90-те г. Албион, най-старото име на Острова, привличаше магнетично отвъд желязната завеса. Снимки от преди 30-на години ми напомнят за Манчестър, Нотингам, Гилфорд, Сток-он-Трент, Кийл, Лондон.
Великобритания беше важна за мен и за мнозина университетски преподаватели в десетилетията след 1993-94 г. Тя е най-желаният и ефективен партньор в тогавашните Темпус проекти, програмата Коперникус, двустранните договори. Британският съвет и други служби предлагахa възможности за специализации.
Великобритания беше важна за мен и за мнозина университетски преподаватели в десетилетията след 1993-94 г. Тя е най-желаният и ефективен партньор в тогавашните Темпус проекти, програмата Коперникус, двустранните договори. Британският съвет и други служби предлагахa възможности за специализации.
Това беше времето на академичната им реформа, когато тамошните политехники станаха университети – подходящ момент за попиване на опит как се правят нещата. Стафорширската политехника в Сток-он-Трент беше гостопремен партньор на ТУ-София. Декан на Факултета им по социални науки беше проф. Дейвид Джари. Имах огромния шанс да срещна и слушам още Антъни Гидънс и Мартин Паркър, да попивам идеи от онези дебати на 90-те, повлияни от Вебер-Зимел-Фуко, да осмислям какво е приложна философия и етика.
Университетите на Великобритания и тогава, и сега са първи в световните класации. Как успяват? Много са доводите, които може да предложим, но безспорно е онова обяснение за английската ливада – да я поливаш всеки ден няколко столетия и тя си расте.
Благодарна съм на шанса да съм се дообучавала там. Не харесвам Брекзит, който ни отдалечи.