Миналото като чужда страна, посетена отново

‘What is once done can never be undone …
Everything remains forever’
Václav Havel
To the Castle and Back, 2007

Първата книгата на Дейвид Лоуентал „Миналото е чужда страна“ е преведена на български и издадена от „Критика и хуманизъм“ през 2002г. Тя си остава класически разказ за отношението на човека към неговото минало като неизбежно-съществено. През 2016 г. в новата книга „The Past is a Foreign Country – Revisited“ (Lowenthal, D. The Past is a Foreign Country – Revisited. Cambridge University Press) Д. Лоуентал преразглежда отговорите на въпросите как хората почитат, заличават, забравят, оспорват или опитомяват миналото си. Най-общо казано, това се прави, за да се обслужват потребности на сегашното. Показано е как носталгията и наследството сега и тук за епизоди от миналото могат да проникват във всеки аспект и на високата, и на масовата култура. Миналото се вижда, докосва, вкусва и помирисва, разбира се – то се чува и за него се чете. Емпатията, възстановката, споменът, поменът и почитта са надделявали в традиционния исторически разказ. Събраното и унифицирано минало, веднъж удостоверено от експертите и разчитащо на писмения текст, се превръща във фрагментирана и оспорвана история, изковавана от нас. Прозренията за историята и паметта, за пристрастието и обективността, идентичността и автентичността превръщат книгата за посетеното вторично минало в пътеводител за някакво ново твое място, което се припомня, наследява, завещава и ще се променя. Прозренията за историята и паметта, за пристрастието и обективността, идентичността и автентичността превръщат книгата за посетеното вторично минало в пътеводител за някакво ново твое място, което се припомня, наследява, завещава и ще се променя.

 

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.