През 2012 г. бях един месец гост-професор в Техническия университет на Лисабон, в the School of Social Sciences and Humanities. Лекционният ми курс по „Крос-културна бизнес етика“ беше пред студенти-магистри, които учеха Международен мениджмънт на човешките ресурси. Ето няколко останали ми ярки впечатления за културната специфика на академичните нрави.
Занятията на студентите в Лисабон бяха само вечерно време – от 18ч. до към… 23 ч. Обяснението е просто – студентите работеха през деня! Преди десетина години тук у нас все още нямаше подобна масова практика и ние, преподавателите, се възмущавахме защо през деня не идват на лекциите. Сега и тук вече не е така – учи се главно вечер и през уикенда. (И он-лайн предимно, уви).
Португалските студенти слушаха с фокусирано внимание и с някакъв видим пиетет (и не само мен като чуждестранен преподавател!). На лектора там е предпоставено ообеното усещане, че е авторитетен и почитан. Нещо непознато и идващо от католицизма откривах аз в това.
На вратите на всички зали – и за семинари, и в големите аудитории – имаше прозорци, което създава свързаност и „отчетност“ на колективното учене в университетското пространство.
В аудиторията имаше много студенти от Южна Америка (от Бразилия главно, предполагам), както и от бивши португалски колонии в Африка. Много интернационално, но съвемествно и заедно, за разлика от начина по който се отделят чуждестранните студенти у нас, освен ако не са от РСМ – чужденците учат обикновено отделно и на английски, немски или френски.
Очаквам с нетърпение нов контакт с тази страна и с ученолюбивите й хора!
