Как се „наливат основи“ на градската култура: принудата за социална любезност и ефектът Билбао
За да има градска култура на съжителството, е важна средата, която проектираме – материалният свят, създаван от градската архитектура. Това е древна тема с много измерения.
Днес има поне два пътя за облагородяване. Първият е в появата на „плуралистно проектиране“ на живеенето в масовия град. В „Бъдещето на града“ Борина Андрю (директор на френска архитектурна компания, но родена в София) разказва как в Париж архитектурните проекти за нови жилища се правят така, че в една сграда да има евтини маломерни апартаменти за по-бедните, обичайни жилищя за хора със средни възможности и луксозни мезонети за богатите (Андрю, Б. Бъдещето на града. Сп. Култура, бр.1, 2023, с.52-55). Това е принуда, която преди това е била информиран избор за контакт, опознаване на съсед, различен от теб, за поддържане на социална любезност. Този път е различен от посланието на затворените комплекси, които отделят и географски заможните и успяващите от останалите жители (думата „граждани“ е по-неподходяща.
Вторият път на облагородяване и градско развитие е появата в един град на архитектурна сграда-институция, която да има потенциала на културен магнит. Преди 10-15 години се наложи метафората ‚ефект Билбао“. Тогава в една статия направих културологичен и социално-психологически анализ на този феномен с аналогии и контрапримери от нашата реалност. Може да е интересно и днес: вж. текста и снимки към него в сп. „Реторика и комуникации“, бр.16, 2015г.
Ефектът Билбао и изводите от него: проучване на културната промяна