Това е заглавието на моята студия в книга на шестима колеги (Издателство Авангард Примa, 2018. ISBN 978-619-239-092-1):

Ето финалът на текста ми:
„Новите технологии променят когнитивни процеси, социални връзки и представи за себе си – ние заживяхме, приспособявайки се, в дигитална култура. За едно-две десетилетия разделението между реално и виртуално започна „да изчезва“ – дигиталното ги интегрира като обхвана повечето „парчета” от нашето ежедневие. Така информационните технологии преподредиха света на личните контакти, работата ни, образи за близки и далечни места и хора. Успоредно с това се нароиха думи, метафори и понятия, които обясняват „храбрия нов свят“ на комуникационния капитализъм и нашето мрежово Аз. Една част от тези идеи и конструкти обсъдихме в тази глава. Но друга, по-голямата, би следвало да е предмет на хипотетичен философски трактат Критика на дигиталния свят. Ювал Харари твърди, че има нещо, което позволява на човека да бъде оцеляващ и успяващ – това е сътрудничеството. То се крепи от способността ни да вярваме във „фикции“ като нация, пари, религия, демокрация, развитие. Машините, дори и компютрите, не вярват във фикции. Това не означава, че те няма да ни надминат. Но ако машините са проектирани да се интересуват само от себе си, могат да се окажат пречка по пътя на разумността. Ако ние, от вида homo sapience, все по-малко си взаимодействаме и постепенно забравим как да си сътрудничим, тогава ще загубим голямото си предимство. „Ние“ не съществува, когато отделните „аз“ са изолирани и свързани само чрез компютри. „Ние, разумните хора“ сме мрежа от отношения и…фикции. Такъв е нашият начин за просперитет и процъфтяване.“
Продължението е неминуемо.