„Постмодерният буржоазен либерализъм“ С радост открих, че моят първи превод на български на текст на Ричард Рорти от далечната 1992 г. и публикуван във в. „Култура“, е качен в интернет: https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/33614
Излезе сборникът „Етика и грижа“, отлична изработка на издателите от Софийски университет „Кл. Охридски“и плод на старателния труд на съставителите проф. Силвия Минева и доц. Валентина Кънева. Многоплановото изследване на етиката на грижата в различни перспективи е посветено на проф. Недялка Видева. Моето участие е с текста „Грижа и организационна етика“ (стр.174-192). „Ако се … Read more
Да, така е! В това заглавие се съдържа основен фокус и главно послание на книгата ми, рецензирана внимателно и критично от проф. д.с.н. Цветан Давидков от Стопански факултет на Софийски университет. Оценявам, че текстът е публикуван на „най-правилното“ място – в списание „Стратегии на образователната и научна политика“ (Книжка 6, 2021). Може да е полезна насока … Read more
“Приложните етики…” като съдържание и със сигурност – като художествено оформление на корицата! – получиха одобрения, многобройни за горещия отпускарски месец след публикуването на 1 юли. Тандемът автор и художник, стар и млад, сериозно и закачливо, поучително и веселко, баба и внучка е вдъхновяващ.
I welcome July Morning festival appropriately: my new book is published and I receive the copies today. It is small, but full of experience and new information on applied ethics in universities around the world.
Not easy in a conservative system such as education and university as the Technical University – Sofia to develop new courses in humanities. But it is not impossible! It’s a challenge to use the common cliché.
Lessons and Perspectives of 30 Years Teaching Experience in BulgariaThe book summarizes the experience of introducing and teaching applied ethics in Bulgarian universities over the last three decades. The transformations, achievements and problems in the development of applied ethics are considered. The basis for sharing the experience is mainly what was done at the Technical University – Sofia. Precise details about the history and stages in the process of academic validation of ethical courses in Bulgarian University are proposed. The difficulties in establishing the applied ethical disciplines are analyzed. Emphasis is placed on some of them in detail, i.e. Administrative Ethics and Professional Ethics for Engineers, and Cross-cultural Business Ethics. The same is done with others, such as Management Ethics, Bioethics, and Business Ethics which are more widely known to the ethical community through other publications.
А critical reflection and ethical analysis of the new code of conduct for civil servants adopted in April 2020 is proposed in this book. The author defends applied ethics as an appropriate choice in a pragmatic and digital environment to maintain the general culture of students. It is a good decision for them still on the student bench to perceive ethics of the future profession as an essential component of it. The book provides new information and shares a unique experience – personal and institutional – of how it is possible to achieve this creatively. Finally, specific ideas for the development of applied ethics are proposed, including the introduction of a new course in Academic Ethics (Ethics of Science or Ethics of Scientific Publishing).
На 18 септември 1923г. Михаил Булгаков
пише в Дневника си
:
„…Затова пък стават междуособици в България. За мен няма никакво съмнение, че тези второстепенни славянски държави, точно толкова диви, колкото и Русия, са вeликолепна почва за комунизъм.“
(сп. Култура, май 2021, с.15).
И нямало „истини“ в социалното познание, питам след стотина години?! По-скоро няма (достъчно) честни и гениални умове. снимка: Wikipedia
Това е заглавието на моята студия в книга на шестима колеги (Издателство Авангард Примa, 2018. ISBN 978-619-239-092-1):
Ето финалът на текста ми:
„Новите технологии променят когнитивни процеси, социални връзки и представи за себе си – ние заживяхме, приспособявайки се, в дигитална култура. За едно-две десетилетия разделението между реално и виртуално започна „да изчезва“ – дигиталното ги интегрира като обхвана повечето „парчета” от нашето ежедневие. Така информационните технологии преподредиха света на личните контакти, работата ни, образи за близки и далечни места и хора. Успоредно с това се нароиха думи, метафори и понятия, които обясняват „храбрия нов свят“ на комуникационния капитализъм и нашето мрежово Аз. Една част от тези идеи и конструкти обсъдихме в тази глава. Но друга, по-голямата, би следвало да е предмет на хипотетичен философски трактат Критика на дигиталния свят. Ювал Харари твърди, че има нещо, което позволява на човека да бъде оцеляващ и успяващ – това е сътрудничеството. То се крепи от способността ни да вярваме във „фикции“ като нация, пари, религия, демокрация, развитие. Машините, дори и компютрите, не вярват във фикции. Това не означава, че те няма да ни надминат. Но ако машините са проектирани да се интересуват само от себе си, могат да се окажат пречка по пътя на разумността. Ако ние, от вида homo sapience, все по-малко си взаимодействаме и постепенно забравим как да си сътрудничим, тогава ще загубим голямото си предимство. „Ние“ не съществува, когато отделните „аз“ са изолирани и свързани само чрез компютри. „Ние, разумните хора“ сме мрежа от отношения и…фикции. Такъв е нашият начин за просперитет и процъфтяване.“
Продължението е неминуемо.
Преди 10 години излезе тази книга. Това е снимка на един от последните екземпляри. Години наред беше учебник по Административна етика за студенти по публична администрация – специалност, която беше онеправдана през последните години. А имаме потребност от модерни специалисти в нея… „Етика в публичните услуги” Резюме на издателството Tази книга е първият учебник по … Read more
