Биенале на биоетиката в Порто

След две години на подготовка и отлагания, между евентуалния край на ковид пандемията и началото на една война, се проведе 14-та световна конференция по биоетика, медицинска етика и право. Случи се в реално време (от 7 до 10 март 2022 г.) и като очаквана жива среща на участниците на чудесното място – Порто, Португалия.

„Биенале“ (означава веднъж на две години) и е дума, обикновено използвана за събития в сферата на изкуствата. Тук споделям откъслечни импресии и частична информация за събитието и мястото. Като член на IFT (International Forum of Teachers Chair) участвам за четвърти път в подобна световната биоетическа конференция. А в тази особена – „маскирана“ – международна среща имаше нови теми, постигнати резултати и изследователски търсения, уникални срещи с културата на Порто.

Освен пленарните заседания при откриване и закриване на конференцията, имаше 60 паралелни тематични сесии с представяне и дискусии по докладите на колеги от над 70 държави от 5 континента, от 8.30 до 17.30 ч. в продължение на четири дни. Впечатляваща е жаждата за ново знание,  професионални изяви и срещи. Ето само някои от тематичните направления, обособени тук за първи път: Етика на здравните услуги, Медицински грешки и човешко достойнство, Краят на живота, Смъртта и умирането (в две отделни паралелни секции), Невробиоетика, Етични аспекти на Е-медицината.

Затвърждава се тенденцията, че днес биоетическото като подход и аргументи е разпръснато знание, то е човешко и експертно присъствие с разширен периметър – от техносферата и дигиталната комуникация до ветеринарното дело и екологията.

Успоредно с докладите по секции в кулоарите между седемте заседателни зали на „Порто Паласио Конгрес Хотел“ течаха постер презентации на още над 90 колеги – лекари, медицински сестри, адвокати, философи, учени и докторанти – биолози, неврофизиолози, социолози, психолози, инженери и хора от други интердисциплинни направления и добри практики на различни професионални общности.

В пъстрата интернационална общност се открояваше италианско, израелско, бразилско, полско, индийско и разбира се – португалско присъствие. Не забелязах колеги от Русия и Украйна, (освен това, че камериерката на етажа сподели, че е от Украйна, поговорихме си на руски, сподели през сълзи за майка и брат, които са там, във войната). Солидарността, тъгата и тревожността обаче се появяваха при неформален разговор с всеки буквално на второто изречение

Българската група включваше колеги от Медицински университет – София, Софийски университет, Технически университет – София. Забележително и открояващо се е, според мен, че в нея имаше студенти и по-млади хора.  (Униние ме обзема, когато гледам всеобщото застаряване на академични и експертни общности на подобни форуми; затова повечко млади лица са свежа струя в aging потока на международните конференции).

Имах честта да представя в секцията по Биоетическо образование доклад, подготвен в съавторство с доц. д-р Кристина Попова от Факултета по обществено здраве на Медицински университет – София. Струва ми се, че темата му DIGITAL WELLBEING IN DIGITAL BIOETHICS: PRIORITIZATION OF BIOETHICAL ISSUES и презентацията, която направих, се оказаха интересни за неочаквано много хора, дошли в 8.30 ч. на последния ден от конференцията, както беше по програма.

От изнесените доклади научаваш полезни детайли – например, в един от американските университети в магистратурата по Биомедицинско инженерство студентите имат цели 3 етически курса. (Както и на други международни форуми, се убеждавам доколко е свита хуманитарната компонента в нашето висше образование на всичките му степени в сравнение с други страни.)

В доста презентации и обсъждания се споделяше колко е важен опитът от т.нар. bed side teaching и как този модел на учене на доктор, медицинска сестра и студент/и пред болния пациент се е разпространил и развивал в двете години на ковид пандемията в различните страни. Ролевият модел на обучаващите е важен за да станеш обгрижващ, емпатичен и етичен лекар или здравен работник. Цинизмът на опитния лекар/сестра, на знаещия повече би бил зловреден пример при тази учебна ситуация.

Начините, по които се промени обучението и мотивацията на учещия и обучаващия, тепърва ще се проучват и ще показват последиците си в «постдистанцирания» свят.

Слушах експертни отговори и дискусии по въпроси като «как да разговаряш с хора с деменция?», «защо е нужен и какъв да е хуморът, с който си служи медицинската сестра в обгрижването на пациента?», «как да се адаптират норми от международни етични кодекси за национална употреба в дадена страна?» и вероятно много други, пропуснати от мен в други зали.

Едно заглавие, споменато в дискусиите за образованието, етиката и емпатията в него – «Дяволът е в трети курс» (Mohammadreza Hojat etc. The Devil is in the Third Year: A Longitudinal Study of Erosion of Empathy in Medical School. In: Academic medicine. September, 2009. doi: 10.1097/ACM.0b013e3181b17e55) – се запечата трайно в съзнанието ми. Дали ерозията на емпатия и мотивация, настъпваща на трети курс от следването, според цитираното лонгитюдно изследване, установена за студените по медицина, не е валидна и за други специалности, от инженерните до хуманитарните? Положителният отговор на това питане предстои да се тества, обосновава или отрича.

“Art and Hard in Bioethics” – това не е тема на доклад от конференцията, а находчивото название на изложбата, която художничка от Порто беше подготвила специално за нас, делегатите. Така тематиката за биоетичната роля на изкуството беше онагледена и вдъхновена.

Една от новите инициативи на 14-та световна конференция беше предложението да се създаде секция „Биоетика и киноизкуство“ като самостоятелна група към Катедрата на ЮНЕСКО по биоетика.

За първи път световната конференция се проведе без своя инициатор и „баща“ – професор Амнон Карми, председател на Международната мрежа по биоетика към ЮНЕСКО, който ни поздрави само дистанционно и епистоларно. Ще спомена изрично основанието да не бъде сред нас – проф. Карми от Юридическия факултет на Университета в Хайфа спазва пандемичните норми в своята страна Израел, съгласно които на хора над 90 години не се препоръчва да пътуват със самолет зад граница. Етичните правила трябва да се назовават и знаят, „да се спазват и с ум, и със сърце“, както е казвал професор Карми. А е непростимо думите и делата за собственото ти добро поведение да не са в унисон.

Бъдете жив и здрав, професоре!

Почивните дни в Порто след закриване на конференцията бяха за изкуство. В Порто се намира един от най-посещаваните музеи на съвременно изкуство Сералвес със забележителна паркова «зала», с уникални творби на Сера, с музейна сбирка за киното като изкуство, с места и експонати от т.нар. вокално изкуство. Впечатляваща гледка из парка на музея бяха групите студенти, бъдещи архитекти, скулптори, еколози, дизайнери със своите преподаватели в тихия процес на истинско Учение и Образоване.

Видях четири уникални мултимедийни арт инсталации – за живота на Фрида Кало, за Клод Моне, Густав Климт и «Десетте легенди на Порто», работа на младите творци от Immersive Gallery, която беше несравнимо изживяване. В лабиринтите на някогашен винарски склад се наслаждаваш на обичаните цветни импресии и на ярки съдби, като научаваш детайли от историята на нови места и уж познатите биографии на творци.

Благодаря от сърце на автора на една от инсталациите Immersivus.com, който пусна специално инсталацията за нас, закъснели и леко неориентирани, но любознателни посетители. Моралът и красивото са винаги жест към другия и непознатия.  

„Научих откъде произлиза названието на прекрасната им държава „Португалия“  – идва от Port of Gaja – големият индустриален град на другия бряг на реката Дуво.

Знаменитото вино на Порто (те се оказаха четири различни вида), историята на иновативния бизнес на барон Форестър с това вино и всякакви „вкусни“ кулинарни детайли оставям за следващия път. Порто може да е отново мястото за провеждане на следваща 15-та световната конференция по биоетика. Дано.